Да си само на два часа и половина до Венеция и да не отидеш до там си е направо кощунство, граничещо с престъпление спрямо дремещия авантюрист-пътешественик, който живее във всеки от нас :)
Венеция... кой не е чувал истории и легенди за нейния чар и уникалност- град на романтиката, на каналите с грацилни гондоли, на изкуството, на италианския шик, на красивата вековна архитектура, на фреските, на величествените сгради, площади, поезия, шарени стъкълца, дантели, артистичен дух и световно културно наследство. Каквото и да спомена още, ще е трудно да заобиколя клишето :)
Планираме да тръгнем от Ровин (Хърватска) с кораб на 6-ти септември, когато празнуваме семейна годишнина. Така да се каже- ромАнтично пътуване :)
Хубаво нещо са годишнините- напомнят ми за стойността на отношенията и се чувствам късметлийка, че в преходното време на раздорите и разводите, нашият творчески и семеен тандем (и 4-годишното ни дете) са най-смисленото нещо, което сме успели да създадем в този недоизмислен свят :) Да споделяме всеки ден заедно и трудностите и красивите моменти, е нещо, което дава устои на живота, води ни към себепознание и ни учи на обичане и зачитане.
РомАнтично, ромАнтично, хубаво, ама точно предишния ден времето се развали и не изглеждаше никак добре и разумно да се втурнем по море в опасно и неясно приключение. Решаваме да си купим билети за първата добра синоптична прогноза. Консултантката в турист бюрото бърза да ни откаже от това намерение с разказ за нейното лично пътуване... виждате ли, лошо време, всички повръщали дружно на кораба и самия ад...
Признавам си, не съм фен на идеята да се намирам в нещо, което се клати и под него няма твърда земя, но повече ме блази мисълта да стигна до този легендарен град, за който съм слушала толкова много. Престрашавам се, укротявам мислите за всякакви технически и синоптични неизправности и се сдобиваме с билети за катамаран, който ще отплава 3 дни по-късно до планираната дестинация.
Трябва да се чекираме към 7,30 сутринта, но се мотаем половин час на паркинга, докато намерим как да узаконим престоя на колата на пристанището в Ровин за целия ден. Пулим се като неандерталци в устройството, което пуска талони, опитваме се да му набутаме банкноти, докато не разберем, че паркингът за фиксирани часове се плаща 5 метра по-надолу на павилиона за вестници :) Госпожата зад щанда ни обслужва културно, а ние тичаме доволни към порта да не изпуснем италианското приключение.
Катамаранът за Венеция събира към 300 души, никъде не виждам спасителни лодки, леко притеснена се намествам по средата на вертикалната ос на плавателния съд, където съм чувала, че най не клати :) Понеже се замотахме на паркинга, останали са единични места, леко се паникъосвам, че сме твърде много хора на кубичен сантиметър кислород, а и като пуснаха филмчето с инструкции как се обличат спасителните жилетки на 5-6 езика, започнах да съжалявам въобще, че се престраших на тоя тур:))
Потегляме кротко, напускаме Ровинския залив, пия голяма доза Рескю Ремеди на Бах, обаче съм доволна, че детето изживява цялата тая работа с положителен ентусиазъм, вълнува се, че плава в Адриатика и няма и намек за паника :) Радваме се, че си я водим навсякъде с нас и ще има хубави спомени с родителите си.
Най ме е страх да не ми се материализират сънищата за огромни вълни, в които аз плувам с жълт надуваем пояс-пате и съм в неведение за статистиката на дълбочината под мен :)) Не че човек не може да се удави и с половин литър вода, но при мен тая тема е малко деликатна :) А и нали се зарекох да тренирам за блянувания остров Таити :)
Настройвам се на Рейки честота и се самонасърчавам, че това ще бъде едно спокойно пътуване, каквото си и беше всъщност :) Някъде след половин час успявам да се успокоя напълно, макар, че отникъде взорът твърда земя не вижда и при все, че вътре става все по-задушливо, а ние се поклащаме по хоризонтала ритмично, последователно и буквално се опираме един в друг като в автобус в час пик.
Раздадоха ни хартиени пликове за повръщане, придружени с кратка лекция как да преборим морската болест, аз стискам в ръка капките и се надявам никой да не ми ги поиска назаем :))
Шегата настрана- катамаранът си клати умерено, никой не повръща, а ако се абстрахира човек, че под него има X метри солена и студена вода, а бряг на хоризонта няма, то може да се отпусне и наслади на задушевната атмосфера :) И буквално и преносно :)
Час преди да акустираме, солидна блондинка с опушено-розов грим разпъва картата на заветния град пред погледа на пасажерите и ни потапя в разказ за Венеция с всичките й канали и околни острови, където можем да похарчим парите си със скоростта на светлината :) Разбирам, че е мултилингвистка, дивя се на темпото, с която превключва от език на език и лекотата, с която й тече мисълта, сякаш всяка дума й е досущ майчина :) Солидна дама със солидни знания за Венеция, която иска да ни предпази от всички закоравели маркетингови хитринки, които царуват в търговските обекти между иначе идиличните канали :)
Преди обяд пристигаме на пристанището Сан Базилио. Минаваме през граничен контрол и митница, решаваме, че няма да ползваме масовата екскурзия и сами ще си се развеждаме из венцианските хубавини. Обзавеждаме се с карта и се втурваме под жарките лъчи на италианскто слънце, което ни разтопява още на първите метри.
Няма да изненадам никой с твърдението, че Венеция е като никой друг град- екзотика, романтичен дух, възтесни улички, високи внушителни сгради, лодки, лодчици, водни таксита, гондоли и всевъзможни плавателни съоръжения, които разхождат туристи и влюбени по Канале Гранде и по-малките каналета. Клише, ама си е баш така :)
Вода шурти от нас и точно в часовия диапазон на най-палещото слънце, стигаме до площад Сан Марко. Няма къде да седнем, а на катамарана ни предупредиха, че кафето на площада струва доста евра. Е да, ама пък е под звуците на струнен квинтет (може и сикстет да беше), а сервитъорите са в бели костюми с папионка и кръжат около гостите в артистични стойки с реверанс. Присядаме на стълбите на площада да отдъхнем и да се насладим на гледката. Пред нас се шири голяма забранителна пиктограма- сядането по стълбите на площада е забранено, полицая идва да ни подкани учтиво да се пораздвижим. О, изнендада, точно до нас е нарушила правилата и младежка група от Добрич :) Както и поне още 20-тина души, също като нас изморени туристи, нетърпеливи да видят всичко венецианско, ама човещинка, краката не ги държат :))
Страшен маркетинг, ако не искате да оставите цяло малко състояние за кафе (или друга напитка) + официален стол, няма къде другаде да се порадвате на Сан Марко без да получите разширени вени :)
Красиво, величествено, приказно, мега културно, артистично и хипер ренесансово, ама му се радваме прави :)
В централаната част на Венеция ценителите на монобрандови бутици могат да шопингуват със страст (и пълни карти) в Шанел, Ермес, Ботега Венета, Армани, Прада, Валентино (имаше и още, но не ги запомних). Матеа се залепи за една витрина с цикламено розова чанта за 3000 евро и ми заяви, че като стане на 10 (демек като порасне) би искала да й я купим :))) Ама разбира се, как иначе ;) Те колегите от Дисни са се погрижили в района да заредят на всеки ъгъл достойна конкуренция с всевъзможни "Елза и Ана" ("Frozen") аксесоари, по които са луди всички малки момиченца и то на цени, от които не получавате аритмия :)
Феновете на бижута от цветни стъкълца могат да избират на воля от многото Мурано аксесоари, които ви дебнат от почти всеки магазин. За по-артистичните натури има хиляди интерпретации на венециански маски от керамика, стъкло, метал във всевъзможни дизайни и техники на изпълнение. За тези, които предпочитат оригинали- не е като да липсват майстори на сухия пастел и кредата и то продаващи творенията си на съвсем прилични цени.
Из малките улички има шикозни фамилни ресторантчета, където можете да обядвате. А ако се движите с малко дете като нас, ще имате шанс да опознаете поне 3-4, докато се примолвате за бързо „пипи“:) В страната на моцарелата и пармезана, всички ме гледат мега странно като повтарям по 3 пъти "no cheese, no meat, no butter, please" :))
За жалост имахме само няколко часа, за да разгледаме, но за първи впечатления и за базово усещане пулса на атмосферата, чара, преобладаващия тук-там аромат на ириси, прекрасни орнаментирани пейзажи и венециaнски бриз, е що-годе приемливо.
Обещахме си непременно да отидем пак, поне за няколко дни, за да видим всичко без да препускаме скоростно и да се насладим максимално.
Обратния чекинг е към 16,30 ч., бързаме да си харесаме места с гледка, плаването беше като по тепсия, съвсем синъо и спокойно море. През почти цялото време капитанът и русата дама ни напомняха какво можем да си купим на борда- то не бяха екзотични вина, то други напитки, храна и сувенири за незабравими спомени от Венеция. Ако не сега, кога ще се сдобиете с цветно сувенирче от тази колоритна дестинация :) За да не ви хване клаустрофобията, гореща препоръка- Рескю Ремеди да е в джоба ви :)
Плюсове- ами красиво е, наистина като никое друго място в света, магнетично и приканващо да го опознаеш в детайли. Мащабът на сътвореното от творческия порив буквално ви спира дъха! Един ден обаче не стига, за да се види всичко, което си струва и за което ни спомена русата дама с розовия грим.
Минуси- претъпкано от туристи. Може да ви заболи главата от такова стълпотворение, хиляди хора на талази, които буквално търчат в хиляди посоки и ви създават усещане, че ще ви издишат всичкия въздух. Да се качим 20 души на малко мостче не ми създаде усещане за стабилност и сигурност, но това е риска да си във Венеция в туристическия сезон. Каналите понамирисват здраво през лятото, това си е самата истина, а блатния мирис не е никак ромАнтичен :) Само на луксозната улица с монобрандовите възскъпи бутици може до обонянието ви да долети заблудена молекула на някой ексклузив, която за кратко да ви отклони вниманието на носа :) Венеция си е скъп град :)
Евала на италианските жени в зряла възраст (60+), направиха ми много силно положително впечатление- поддържани, класни госпожи, със самочувствие, с грация, обечени с вкус, стил и отношение, с прическа и аристократична осанка. Това ме накара да се замисля, че покрай комунизма, болшинството от жените в България станаха и останаха другарки, а в нормалния свят на жената се гледа като на Дама- фино и нежно същество, на което никак не му отива да пори браздите в ТКЗС-то от тъмно до тъмно редом до ударника на смяната...
Не ми стигна Венеция, ще се наложи да повторим, ясно е... То да не са една и две катедрали с великолепни скулптури, галерии, изложби, базилики, дворци, музеи с шедъоври на ренесансовото изкуство. А и си трябва време да се преосмисли факта как италианците са направили град върху подпори от над 100 острова- направо невероятно :)
Повъздишахме дружно на Моста на въздишките- ще се идва пак :) И този път ни едно Мурано, Бурано и Торчело няма да ни избягат :)
В следващата, последна 4-та част- Плитвице- за там думите не стигат :)
Коментриай