Нямам навик да пиша с чернова. Харесвам свежестта на спонтанния момент, в който мислите са най-истински и непредубедени. И нямат никакви литературни претенции за увод, изложение и заключение в контекста на пунктуалната точност и граматично издържана безупречност.
Мислих си да драсна някой предколеден ред с пожелания, но по Коледа целокупния народ се втурва да алергизира на талази интернет пространството с поток от уеб обикалящи клишета с голям и досаден вискозитет, та аз реших да си пасувам и просто да се радвам на спокойствие по тия празници...Последните години прегърнах особено силно идеята "Ако нямаш какво дълбоко, смислено, истинско и полезно нещо да кажеш, по-добре си трай!" :)
И всичко щеше да си остане в руслото на тази идея, ако моята четиригодишна дъщеря не ме беше изненадала с тази собственоръчна и самоинициативна интерпретация на тема "Какво е Коледа за мен?".
В този детски крафтинг няма кой знае какво за анализиране. Той е искрен, непредубеден и идва от чистотата на детското съзнание на едно малко момиченце, което вижда в Коледа единствено и само това, което се вижда със сърцето и което има истинско значение и съдържа в себе си цялата тема за Любовта и Обичането.. Толината и любовта на семейството. Моето предколедно пожелание е точно това. Плюс още няколко скромни изречения, които само да допълнят основната идея :)
Не. Не става дума за това, че предколедно народът се е втурнал да изкупи промоциите по всичките магазини и молове на света, за да може да яде и пие три дни, докато траят официалните почивни дни. Ясно е, че няма как да се прескочи тази битувистична част. По-скоро мисълта ми гравитира около това, че покрай цялата тая работа забравяме какъв е всъщност този празник. И не е ли той много повече повод да се вгледаме в себе си, да остойностим еволюцията си през годината, да преосмислим чистотата и добруването на телата и мислите ни покрай Коледните пости, да преразгледаме умението си да приемаме, разбираме, благодарим и съчувстваме искрено и истински. Да се научим на градивност и съзидание, да имаме по-добра и трезва връзка с висшия си Аз, да посяваме добри кармични семена и да сме една идея повече съзнателни в мислите и действията си.
Да бъдем добри хора. Добри хора, които се интересуват от личния пример, който даваме на децата си. От житейските уроци и от техния смисъл. От съдържанието на дните си и от начинът, по който разполагаме със земното си време. От инвестицията на емоциите и сърцето си в нещата, които си струват, които оставят позитивна следа и дават подкрепа.
Загледах се в простичката творба на Матеа и видях в нея дете, цвете и обич в една усмихната Заедност.
Замислих се, че най-стойностните неща в живота са простички, само трябва да имаме очи за тях.
Простичко благодаря на всички четящи тук и пожелавам Любов и Мъдрост- най-висшите неща, които могат да са обект на човешкия стремеж.
Красива и топла Коледа!
Коментриай