Останаха броени дни до светлите Коледни празници и до финала на 2019-та.
За някои това е време за пътешествия, за приключения, за откривателства и изследователства. За други си е обикновено избухване и повечко шум, цветни партита, щури купони, бенгалски огън и алкохолен делир... Или пък дни за нищоправене, за активна почивка, за книги, за рисуване, за кратко бягство от работния фронт, от рутината, руслото и прозата на ежедневието. Повечето слагат приоритет на семейството, времето с роднините, неудържимото присядане от трапеза на маса, дегустации на засукани кулинарни шедъоври, изпитание за стомашно-чревния тракт, тестване на трендови храносмилателни ензими, полягване в лежерна дрямка от матрак А на матрак Б и все в тая математическа прогресия ;) За трети (пети или десети), тези оставащи дни са критичен поглед назад през рамото към отминаващата година, повод за равносметка, осмисляне, самоанализ, разчет на мечтите, плановете и реализацията им, отбелязване на новите цели и въжделения в красив планер с твърда подвързия, селективен UV лак, Пантонски цветове, искряща сатенена лентичка и мотивиращи, красиво илюстрирани мъдри, крилати фрази в кавички за повдигане на духа и стимулиране на позитивното мислене.
Както и да решите да прекарате идните няколко дни преди финала на изнизващата се тихом мълком година, бих споделила (като последен пост за 2019-та) няколко размисли и пожелания към задаващата се на хоризонта, чисто нова 2020.
(20-20...само каква сакралност, а) ;)
Размисли
Всяко ново начало е обещаващо, дава крила и отваря пространство на нова енергия, защото предполага вдигане на личната летва. Някак си с повече тежест звучи "От 1-ви януари си обещавам да....", вместо "От понеделник съм се зарекъл или поне ще пробвам да..." Иначе не е нужно да си търсим повод, за да направим нещо смислено за себе си или за хората, на които държим. Но понякога клишетата толкова силно се срастват с желанието ни да се събудим от летаргичната дрямка и да изпъплим съзнателно крачка напред, че чак сами не си вярваме, че не ни трябва отбелязана в червено болдната дата, за да побутнем процеса на личната си еволюция в някаква възходяща траектория.
2019-та....За мен това бе година на големи промени, на излизане от удобния и до болка утъпкан коловоз, поемане по нови неразорани пътища, срещи с непозната действителност, отваряне на мечтани хоризонти, преследване на свободата, отворените небеса и пространствотото от птиците, от което да си отвоювам малка частичка...
Имах няколко незначителни разочарования и много очарования, някои врати хлопнаха хладно под носа ми, но се отвориха други, от които ми стана топло и уютно...Загърбих някои стари и влачени с години оловни и отровни емоции, за да дам път, перспектива, храна, вода и кислород на нови...Срещнах някои сенки от миналото, главоблъсках се месеци наред в лабиринтите им без да видя безболезнен изход, изгубих равновесие и категоричната си твърдост, отвори ми се някоя друга стара рана, но се стегнах, израстнах, помъдрях...Видях моето малко момиченце порастнало- просълзих се...Видях и първия сребърен косъм в косата си- приех го без драма...Отрезвих се, научих ценни уроци, остойностих всяко смислено реално присъствие в живота ми, игнорирах и изстинах за неистинното, фалшивото и пресметливото... Приоритизирах, благодарих, благославях...Прегръщах вербално и физически, дарявах време, внимание и чувства, споделях, съпреживявах, опознавах, задълбавах...
Останах на пътя си- понякога светеща, екзалтирана и раздаваща се, понякога затворена, унила и потънала в мисли като стебълце, на което му липсва константната силициева твърдост, която го държи изправено...Намерих си местенце, където да се чувствам доволно добре и да върша това, което обичам най-много- да помагам. Да се зареждам, гледайки вечер трепкащите светлини на града, отблясъците на водата с целия й пернат птичи микрокосмос, блърнатите дири на самолетите в нощното небе, с които да се приспивам, кротките зелени улици, на всяка от които да ме среща изкуство, порив на въображението, красота и копнеж...
Пожелания
Надявам се за всички отбиващи се тук, идната година да е година на повече самопознание, свързаност и пречистване. Откриване и осветеност на забулените вечни въпроси- кои сме, какви сме, какво искаме от живота и как да стигнем до него. Разрушаване на стари и блокажни мисловни модели, които дърпат назад и ни пречат да имаме правилна преценка за нещата. Да уважаваме себе си, за да имаме уважението и на другите...Да разкараме всички дребнавости, страхове, зле прикритата лошотия, голословията, елементарните локуми. Да покажем (най-вече на себе си), че сме научили нещо смислено и прилагаме на практика мъдрите цитати, с които си кичим социалния живот в интернет. Да отделяме повече време да споделяме с лични думи, чувства и наблюдения, да не се привързваме прекалено към кавичките и да не се превъзнасяме много по дигиталния инфлуенс. Да сме активни в заедността, във взаимния обмен на енергия, в извисяването над материята и в чуваемостта за емоциите на другите... Да се стараем повечко, да не интоксикираме връзките си с околните, да не се чудим какво ще получим от тях, а с какво можем да допринесем...Да сме сърдечни и адекватни!
Светли и красиви празници! И благодаря! :)
Коментриай