На днешния 30-ти май, този сайт, който е моя лична некомерсиална платформа за споделяне на нещата,.които ме вълнуват и които ме отразяват, навършва две години.
Хм, некомерсиален сайт, ама за какво се хАбиш след като не изкарваш пари от тая работа? Абе ти вЕрно си странна птица...
Този сайт е поле на чистото послание, което няма за цел да продава никаква стока, услуга или да наставлява и убеждава някого в нещо. Той е огледало на мен самата, на моята житейска философия, на моите устои, на моите лични стремежи, резултати, на моите ценности и източници на вдъхновение, на философията ми и на зеления начин, по който се случват моите земни дни. Наясно съм, че за всеки нормален човек звучи глупаво и неоправдано да инвестира пари, време и лични ресурси, за да прави факт нещо, което няма финансово измерение, не му пълни джоба и го прави ей така, в името на абстрактната идея, че може да е в помощ на някой хипотетичен нуждаещ се в някакъв конкретен момент. За щастие, не ми се налага да храня семейството си с настървено убеждаване на аудиторията и да се пъна измъчено да си продавам алтернативното мислене или броя гледания на идеите в разни комуникационни канали. Смятам, че има по-благодарни начини това да се случва достойно, без човек да принася себе си в жертва на социалните мрежи и на публичността си. Аз не искам да се забърквам в подобно нещо. Лично мнение.
Абе да беше му направила поне един Инстаграм, как така сайт, който не си търси последователи, читатели, съмишленици и съратници....То си трябва поне 2-3 пъти седмично да пускаш по една готина и много фотогенична снимка с хубаво филтърче, да популяризираш "бранда" си, да колекционираш лайкове, да правиш томболки и да печелиш сърцата на инстаграмърите...Абе ти не си в ред...
Ами явно не съм и слава Богу :)) Понеже тия неща не ме вълнуват. Щото иначе сън нямаше да ме лови, щях да живея на ежедневната доза Кофеа Круда 200 С (венозно) ;), щях да мисля как да изненадвам уважаемата аудитория с поредния хитов, много пипнат, уж небрежен кадър, който показва как вместо да си живея живота, да се радвам на слънцето, да уча, да работя, да пътувам, да си разширявам кръгозора, да се развивам в попрището, което ми е на сърце, да си гледам семейството, детето и близките ми хора, да отделям време да напредвам с нещата, които намирам за истински важни и резултатни, то живота ми минава в стръвно преследване на лайкове, фенове, рейтинги, статистики, прекрасници, чаровници, мили читатели и прочие много актуални трендове, в които аз не се фитвам и от които не искам да съм част.
Не съм от хората, които смятат, че е важно деня им да минава с нос, забит в телефона, нито пък мисля, че да робувам на обществените нагласи и чуждото одобрение, както и да оправдавам очакванията на непознати хора, ми е цел в живота. Пиша на един дъх, когато имам време и импулс, споделям без никакви страхове и очавания, вярвам в естествения ход на нещата и не желая този сайт да е източник на разочарование за мен, понеже някой си не е съгласен с казаното от мен, решил е да ме нахейти злобно, цветущо и сочно, не ме одобрява, намира ме за скандална, луда или някакво си друго негово си откровение. Събрала съм солиден материал от хейтърски коментари по мой адрес- знае ли човек, един ден сигурно ще ги издам в книга :) Нека види дъщеря ми в какви времена са минали активните години на родителите й :)
Не желая този сайт да досажда, да се вре, да нахалства, да се бута, да тормози, да е ежедневно активен и да си проси отчаяно внимание за сметка на нещата, които ме правят щастлива в реалния живот. Тук четат хора, които някак си сами са стигнали до него и ако информацията, която споделям ги докосва положително- чудесно, ако ли не- право на всеки е да има свое виждане за нещата, стига да не пречи на останалите и да не преминава личната ми граница.
И какво сега...Рожден ден, пък няма торта, с две свещички, с балони, с букет текстилни китайски рози на безфокус, с гръмко послание и тържествена реч, която да просълзи аудиторията...Що така бе, Янита?
Еми няма :) Наложила съм възбрана на суровите десерти, че много ми развалят дисциплината :-Р А и в интернет е пълно с рецепти, чак аз съм отегчена...В някой хубав делник, когато имам време и като няма нагласен повод, обещавам да направя- да е спонтанна, истинска, сурова, без откровени отрови и захарна лилава глазура, не като за корица на кулинарно списание, но пък такава, която без угризения да можете да предложите на детето си, без страх от интоксикации :) А и кулинарни и здравословни сайтове бол...Дефицит са тези, които показват неголословно съдържание, в пълния спектър на живота..А аз не се стегнах една торта да направя днес...ех, лоша работа :)
Добре, ама аз не разбрах, за какво все пак е този сайт и на кой му е притрябвал?
Един от значимите хора, който смятам за мой любим учител (Д. Витулкас на 86- Господ да му даде още много години активен живот), казваше така "Аз съм ужасен от егоистичния свят в който живеем..."В егоистичният свят, в който живеем, трябва да има някакви зачатъци на некомерсиално Добро, някакви семенца на надежда за по-добрия Утрешен ден, който да наследят децата ни... Някакво непринудено семенце, хвърлено ей така, без да очакваме урожай, кеш в джоба, признание, похвали, потупване по рамото, комплименти, гочесване на егото, възторжени хълцания и възклицания...Наясно съм, че нещата, за които пиша са трудни за смилане, понеже са далеч от всякакви масовки, но все от някъде трябва да се започне, все някой трябва да се престраши да покаже, че нещата могат да се случват и така, както малко хора мислят, че въобще е възможно...
Това е сайт, който отразява един много зелен, хлорофилен начин на живот, в него споделям философията си за естествено зачатие, естествено раждане и осъзнато родителство, природно и резултатно енергийно лечение, живот в Ахимса, давам гласност на имена, личности и вдъхновители, чийто принос към обществото смятам за важен и смислен. В RawLab се стремя да отразявам истинно и адекватно нещата такива, каквито са, а не такива, каквито се харесват на публиката. Животът не е само цветя, рози и ароматен захарен памук. Ако нещо не ми е по вкуса, казвам си, без значение кой не е съгласен. Целта на критиката (когато я има) е да носи осъзнаване, да ни кара да се замислим каква гледна точка имаме, как и къде живеем, какво ядем и живеем ли устойчиво, като се разболеят децата ни, как ги лекуваме, в каква среда растат и какво в обществото можем ние да променим към по-добро. А промяна с живот в матрицата и с пасуване не става, понеже това не ни засяга лично и не ни бърка директно в джоба... Промяна не може да има, особено ако не искаме да погледнем по-далеч от носа си, от прекия си личен интерес, от статуквото и от утъпканите пътечки. И същият този учител, за който споменах по-горе, ни учи "Бъдете като Causticum, работете за по-добра планета!" От личният пример по-добро възпитание няма. Всичко останало са само голи теоретизации и свободен преразказ, за които си има един много хубав полихрест :) Това, за което пиша тук е моята визия за нещата и преките резултати от този път ме карат да се чувствам добре и в кожата си. А и като се замисля, Causticum добра работа ми свърши преди време при един тонзилит, явно не е като баш да няма Симилимум:))
Май много дълго стана...Наздраве! :)
Коментриай