RawLab на една годинка

Този сайт видя бял свят на днешния ден точно преди една година.

Намам намерение да го превръщам в интернационално събитие, ама си обещах да драсна някой ред тук и да щракна едно фото с телефона, ей така набързо и скромно....но от сърце :)

Така да се каже, днес е много повече повод за мои лични си душевни вълнения и равносметки, отколкото за  национален празник с фанфари, мажоретки, гръмки слова, изявление по национaлната телевизия в праймтайма и пищна торта на три етажа в съчетание с Дом Перинъон ;)

Понеже това е сайт-откровение, радвам се, че през тази година RawLab остана именно такъв- личен, интимен, родителски, етичен, алтернативен, естествен, терен на проявите на доброто и простичките неща в живота със стойност.

Радвам се, че към днешна дата този проект все още ми носи радост, трепет и удовоствие, понеже виждам, че е полезен най-вече на родителската аудитория, до която достига, както и на тези, които имат съзнателно отношение към начина, по който се случва живота им.

Радвам се, че за тази една година RawLab остана моя платформа на Женската съзидателна енергия, не стана поредния сайт-рецептурник и продавалник, не се превърна в поредния статистически сайт на скука и цифри, не го канализирах като поредния бизнес проект, не заяви претенции за поредната агресивна прокламистка веган трибуна, не се манифестира като поредния сайт на истината, взел се насериозно и фиксиран в собствената си гледна точка и непоклатимо Его, не стана поредния амбициозно-измъчен сайт, който ловува стръвно "лайкове" и си търси "почитатели"...О, Санта Мария, това с "читателите" наистина ме разсмива много :)

Този сайт стана причина да се познавам с някои истински ценни хора, които придадоха на живота ми допълнителна стойност. Стана причина и за някои огорчения, свързани с прояви на лошотията и посредствеността у човека, както и с някои други низши страсти, от които на моменти се изприщвах от ужас...

Така или иначе, щастлива съм, че RawLab е моето място за искрено споделяне, адресирано на първо място към мен самата- една възможност да окачествявам личната си еволюция през времето...едно обръщане към същината си, своеобразен автопоглед...Сигурна съм, че един ден дъщеря ми много ще се смее (или пък ще се замисли), докато го чете... :) А ако междувременно се окаже, че е бил полезен някому- това е бонус към цялата ситуация :)

На тази първа годинка си пожелавам само да имам повече време за него и все така да не ми втръсва да си губя времето из неговите дебри :)