Умеем ли да благодарим и да ценим дълбоко това, което имаме в живота си?

Миналата седмица се случи така, че се сблъсках със смъртта на улицата. Точно на 5 метра от дома ми я видях в очите и това ме жегна дълбоко... За има-няма някакви микросекунди, докато ми се огъваха коленете от безсилие и безнадежност, видях как живота си отива от едно живо същество, срещнало фаталната си съдба под гумите на случаен преминаващ автомобил. Гледката все още ми е пред очите, както и петното кръв по ширината на половината улица все още държи емоциите ми в състояние на ранимост. Случка като тази обаче, освен, че ме изкара от строя и ме потопи в мъка за дни наред, ме накара да се замисля за стойността на живота, за умението да ценим настоящия миг и всички елементи с истинска стойност в него.

Замислих се за огромната благодарност, която изпитвам за всяко проявление на благословия, която имам в живота си. За това, че виждам очите на детето ми да се смеят всеки ден, за хората в близост, с които  споделям дните си в безрезервно приятелство и обич, за единението с всеки миг на покой, и за любовта, която получавам и на която отвръщам и която ме държи в състояние на свързаност по пътя на душата към едно по-високо съзнание. Събуждам се и заспивам с мисълта за благодарност към живота, от който съм част и който намирам за прост,  хубав, дълбок, пълен и смислен.

Един мъдър човек на име Тик Нят Хан е написал толкова семпло и красиво откровение по темата за осъзнаването на настоящия миг, благодарността към всичко, което намираме за даденост и стремежа към живот на по-висока вибрация, че си помислих, че е грехота да не го споделя тук.

(прилагам с някои съкращения):

Когато ме боли зъб, откривам, че да не ме боли зъб, е прекрасно. Това е покоят. Трябва да ме заболи зъб, за да постигна просветление, да разбера, че да не ме боли зъб, е прекрасно. Неболящият зъб е покой и радост. Но когато не ме боли зъб, не изглеждам особено щастлив. Затова, ако се вгледам дълбоко в настоящия миг и осъзнаа, че имам неболящ зъб, това вече ще ме направи много щастлив.

Познавам лекарка, която изгуби зрението си, защото нощем използваше неподходящи капки за очи. Няколко месеца по-късно вече не виждаше нищо. Всеки път, когато й се прииска да си спомни лицето на своя син, тя го вика при себе си и преоткрива чертите му с върховете на пръстите си. За  нея би било чудо да вижда. Казва, че ако си върне зрението, ще се чувства в Рая. Според този критерий, повечето хора вече сме в Рая, защото виждаме. Ако отворим очи ще съзрем синъото небе, белите облаци, бистрия поток, цветята, красивото дете. Трябва само да осъзнаваме, че имаме очи и че те могат да ни направят много щастливи. Вече имаме един елемент на покоя.

Има толкова много неща, които могат да ни донесат покой. Следващият път като вземете душ или вана, ви предлагам да осъзнаете палците на краката си. Обръщаме внимание на всичко, освен на пръстите си. Но когато ги осъзнаем и им се усмихнем, ще разберем, че тялото ни е било много добро към нас. Знаем, че всяка клетка в тези пръсти може да стане ракова, но те се държат чудесно и избягват този проблем. А ние изобщо не сме толкова мили с тях. Такъв тип практика може да ни донесе щастие.

Когато съцерцаваме тялото в тялото, можем да открием неща от този род. Когато съзерцаваме чувствата в чувствата, откриваме, че в нас има много красиви семена на чувства. Можем да се наслаждаваме на щастието и радостта, защото ако не го правим, ще изпитваме само болезнените аспекти на живота. Обикновено питаме „Какво не е наред?“ и фокусираме цялата си енергия върху него, докато щастието ни все повече изтънява. Не гледаме онова, което е наред в нас и около нас. Практиката на осъзнаване на онова, което не е не-наред, е нещо чудесно.

Като малки, сме способни много да се усмихваме, но животът е труден и колкото повече порастваме, толкова по-трудно се усмихваме. Познавам хора, които не са се усмихвали от десет или двадесет години. Семената на усмивките в дълбините на съзнанието им отдавна не са имали шанса да покълнат. Тези хора си задават само въпроса „Какво не е наред?“. А въпросите „ Какво е наред? Какво не е не-наред?“ са едно добро начало. Когато се питаме по този начин и обръщаме внимание на новите елементи, които действат лечебно и освежаващо, можем да изцелим себе си, да израстем и да създаваме радост и щастие за нас и хората около нас.

Буда има една проповед за осъзнатостта на дишането. Първото правило е много просто „Вдишвам и знам, че вдишвам. Издишвам и знам, че издишвам“ Само това. Вдишвате и знаете, че това е вдишване, издишвате и знаете, че това е изидишване и казвате „издишвам“, защото знаете, че това е издишване. Това е всичко.

Според този метод на дишане, когато вдишваме и издишваме, ние спираме да мислим, понеже „вдишвам, издишвам"  не са мисли- това са само думи, които ви помагат да се концентрирате върху дишането си. Ако вдишваме и издишваме няколко минути, доста ще се освежим. Ще се възстановим и ще можем да  срещнем цветето...детето. Няма да пропуснем нищо, което се случва в настоящия миг.

Вдишването и издишването са много важни, а и са приятни. Знаете как, когато ви е запушен носа, не можете да се насладите на дишането. И когато имате астма, не можете да се насладите на дишането. Но когато въздухът е чист и нямате астма, дишането е прекрасно. За мен дишането е радост, която не бих пропуснал. Всеки ден практикувам дишане и в малката ми стая за медитация е написано това изречение „Дишаш, жив си!“. Самото дишане и усмихване ни правят много щастливи. Когато дишаме съзнателно, ние напълно се възстановяваме и срещаме живота в настоящето. За мен това е Царството небесно. Истинското чудо не е да ходиш по вода, а да ходиш по земята, да бъдеш жив в настоящия миг. Ако живеем осъзнато, можем да срещнем Бога още сега, докато мием чиниите, докато гледаме цвететето или се взираме в очите на дете.

Когато сме в досег с освежаващите, спокойни и целебни елементи в самите себе си и около себе си, ние се научаваме да ценим и пазим тези неща и да им помагаме да израстват. Това са елементите на покой и щастие, които можем да имаме по всяко време. И ако не се вглеждаме внимателно в тези простички неща, те могат да ни се сторят отегчителни.

Има хора, които не умеят да се наслаждават на простичките удоволствия, затова търсят наркотици, алкохол, сексуални похождения, и много други неща, които ги погубват, погубват тялото, ума и семейството им, носят страдание на децата им...Ако научим себе си и децата си как да се наслаждаваме на покоя в настоящето и да бъдем щастливи от освежаващите, целебни елементи, които имаме на разположение, ще избегнем, тези капани.

Животът може да бъде намерен само в настоящия миг. Миналото си е отишло, бъдещето още не е дошло и не се ли върнем към себе си в настоящето, ще изгубим връзка с живота.