Харесвам живота си в този му етап такъв, какъвто е. Радвам се и благодаря за всяко вдъхновение, което ме е споходило, защото е довело до категорична динамика, разклащане на статуквото, до нещо положително, до тенденциозна промяна, която ми е дала обратна връзка за собствените ми възможности, лимити, страхове. Изпитвам тиха радост, когато се обърна назад и виждам, че това, което ме усмихва днес, е плод на изборите, които съм правила през целия си съзнателен живот. На всеки един от тях поотделно и вкупом. Добри и не дотам добри. Изборите ми са „виновници“ да имам пред погледа си „градинката“, за която съм се потрудила и която ме отразява адекватно като огледало. Приятно ми е да знам, че от мен зависи много, че процентът на късмета е нищожен и че пред мен ще застане поредния житейски урок, с който ще имам сили и умения да се справя. Хубаво е да се надявам на ласките на съдбата, но докато и ако ги усетя, предпочитам добре да поработя за целите, които искам да постигам. Избрах си да чета много книги, да мисля аналитично и методично, да проверявам наученото през собствения си опит, да се убеждавам сама в ефективността му, да си създавам умения да преценявам кое е добро за мен и кое не. Да страня от клишета и да ги заобикалям във всичките им проявления. На това му казвам индивидуална опитност и тя е моята база, която ми помага да си продуцирам критерии за "истина" и "правилност". Така надграждам всеки свой ден.
Вярвам, че понятието „истина“ е субективно и е отражение на същността на човек спрямо живота, който е решил да избере лично за себе си. Всяка истина се дефинира от личната опитност, виждане, нагласа, житейски уроци и функциониране.
Не вярвам в понятието „абослютна истина“ така, както не вярвам, че нещата са „прости“. Или пък черно –бели. Намирам за разумно да ги търсим някъде измежду целия спектър на сивото и да сме наясно, че бялото не е еднакво бяло за всички. И никоя теория не е общовалидна, абсолютна и не покрива всичките човеци, обитаващи тая планета.
Личният избор сам по себе си е достатъчен повод да уважаваме личността на човека, да се проявим като носители на интелект и да се научим на приемане. Да не налагаме мярката си без да ни я поискат, да се въздържаме от низши прояви на осъждане, клюкарене, злорадстване. Да сме съзнателни в комуникацията си, да не вменяваме своята преценка и да оставим личния избор на притежателя му .Да даваме компетенции там, където те са добре дошли. И да си траем там, където е нужно.
Да се научим да признаваме правото на всеки да бъде такъв, каквото е нивото на личната му еволюция и да уважаваме темпото, с което се променя. Личното пространство е поле на действие на свободата на всеки, нека уважаваме този факт, дори да не ни е по вкуса.
Личният избор ни прави отговорни към собствения ни живот, дава ни основание да определяме посоката на битието си, тъй като след всеки избор има следствия. На този процес аз му казвам „осъзнаване“ на избора. Личният избор е интимна територия и съгласно нея никой няма право да дефинира, категоризира, осъжда, критикува, потъпква и подлага на дисекция чужди проявления на избор. Този, който избира, носи съзнателна отговорност за избора си. А този който осъжда е добре да преразгледа ценностната си система и да си намери хоби.
Тук ще се опитвам да размишлявам и да поставям въпроси и теми, по които имам становище. Вярвам, че и повечето мислещи хора имат.
В "сърцето" на всяко рамишление залагам на насърчаване на копнежа за знания, преодоляване на страха от впускане в неизвестното и всяка моя дума е с пожелателен адрес. И в никой слуай с назидателен или поучаващ.
Темите, които ще анализирам тук за мен са предизвикване на себе си, поддържане на буден ум и сетива, осмисляне в дълбочина. И целта им е да произведат положителен искра за една идея повече старание и отношение- от себе си, към себе си, към света.
Благодаря! :)
Коментриай