МАМА НА МОМИЧЕ

Захранване след дълго кърмене в контекста на етичното суровоядство

2 февр. 2020 | 16:05 | Публикувано: МАМА НА МОМИЧЕ

Захранване след дълго кърмене в контекста на етичното суровоядство-фотография (ляво) Мария Петрова
Автор:
Янита Миланова

Този пост трябваше да се случи хронологично преди няколко години, тъй като много майки са ми го поставяли като въпрос и тема през годините, откакто посвещавам внимание на този т.нар. мой хлорофилно-холистичен сайт.  Отдавна му се каня, но какво да се прави...Времето, куция ми тайм мениджмънт и моя милост, някъде балансираща по средата, във вихъра на ежедневието...Задачите, фронтовете и отговорностите ми се множат, идеите кипят и преливат, мечтите следват своя си независим устрем, покълват и се разлистват, а денонощието все още има само едни константни 24 часа, лоша работа :) Така или иначе, една мила дама с въпроси (по темата) ме подсети преди няколко дни за това отдавна отлагано занятие и сядам да споделя някой друг ред обективна и важна информация от първо лице, за да е в помощ на тези родители, които имат смела визия в главата си да отглеждат алтернативно и отговорно децата си с видима резултатност и в свобода от поликлиники, интоксикации и главоболия.

 

Оказа се, че съм останала без подходящ кадър за този пост, тъй като тогава и през ум не ми е минавало, че сега ще ми се наложи да пиша материал за захранване на малко дете, та добре, че изнамерих тази антика, на която Матеа е някъде на 2, все още кърмаче, на летен рожден ден в парка, на който изпробвахме много краставици и възсладки, сезонни кайсии :) Разбира се, това лишава моето спонтанно изложение от всякаква претенциозност и нагласеност и се надявам да се приеме именно като такова- отправна точка за размисъл с полезна и практична насоченост, която да дава отговор на някои въпроси, свързани с преходния период от кърмене към външно хранене, така, както се е случил този процес при мен и през призмата на личната ми опитност.

 

Споделените редове надолу са плод на години задълбочено четене на надеждни източници, анализиране и прилагане на наученото в практиката и нямат претенции да наставляват, а само да продуцират идеи и вдъхновение, да насърчават поемане на лична отговорност, тъй като аз не съм педиатър, не съм и лекар-диетолог. Аз съм просто една отговорна и любознателна майка, която се вълнува (силно) от зелен и Planet friendly устойчив начин на живот далеч от всякакви медикаментозни терапии и  конвенционални предписания в условията на една съвременна градска среда. А и смятам, че личния опит има дълбока стойност и показва как на практика се случват нещата по един натурален и наистина лесен, незатормозяващ начин, когато имаме стабилна зелена теоретична основа.

 

Та в текста надолу няма да чуете за никакви традиционни похвати в захранването на деца- няма яйца, пъдпъдъчи продукти, козе/краве мляко, жълтъци, пюре със заешко и пащърнак в бурканче, телешки булъони, риби, моцарели, мусака и супа топчета. Няма да цитирам СЗО, Уницеф, последни изследвания в областта на детското здраве, препоръки на водещи детски гастро-ентеролози. Просто аз се разминах с тях в моята визия за гледане на дете много преди да родя и следвах моите устои, ценности, знания и опитност. Така да се каже, заложих конкретни семена и желания в тази посока още в пренаталния период и мога да кажа, че после просто виждах как се случват нещата според тази ми конкретна визия по един приятен и лек начин, следвайки природните закономерности и интуицията си, вместо някоя актуална, модерна и тежка педиатрична книга със сюжетна линия, далеч от посоката на естествеността, към която мен си ме влечеше и в която моята енергия се припознаваше. Работата с пренатални утвърждения и инвестицията от време във визуализации в йога Нидра ми се отплати стократно и обещавам да направя специален материал и по тази тема, защото това са проверени и категорично работещи неща.

 

И така...Първата храна на бебето е кърмата. Писала съм някъде в тази секция специално за кърменето. Тук е много важно как е протекло раждането, кога детето е поставено на гърдата и дали това се е случило веднага след раждането, тъй като не коластрата от крава в желатинови капсули има отношение към детския имунитет, а първите безценни капчици коластра, които майката отделя веднага след раждането и които бебето стимулира със сукателния си рефлекс. Разбира се, не всяко раждане и закърмване е перфектно, но пък живеем в 21-ви век, има дули, доброволни консултанти по кърмене, ЛЛЛ, тонове информация в интернет и всяка майка може лесно да се образова по начин, който би й помогнал тандемът "мама и бебе" да се сработи по-успешно и с дългосрочни позитиви. Независимо кой кога съветва да започне захранването, аз съм на мнение, че дългото кърмене няма равно и бих препоръчала на всяка майка, която мисли за здравето на детето си, да се храни адекватно и чисто, да кърми дълго и да не подценява качествата на кърмата, която е съвършената храна за всяко бебе. Няма брандирана кутийка с адаптирано мляко, която дори бегло да се доближи до качествата на кърмата, без значение колко напред е стигнала нАучната мисъл.

 

Кърмих Матеа 2,5 години, като до 1,2 г. съм я хранила изцяло с кърма. Знам, че това ще предизвика много учудени погледи, но ако трябва да съм честна, бих я кърмила и повече, просто в един момент съчетаването на работа с кърмене и недоспиване ми дойде доста изтощително и трябваше да я отбия, което беше голямо предизвикателство за едно пристрастено кърмаче, а и на мен ми липсваше впоследствие този близък контакт- акта на кърмене е съвършена любов, това е, трябва да се изпита просто, иначе човек не знае какво изпуска от живота :) Да не говорим, че функцията на кърменето не е само да храни буквално, то е и грижа, даряване на сигурност, близост, споделяне на съкровеност, трансфер и енергиен обмен, акт на чиста и висша обич, красиво и емоционално наситено преживяване, отдаване на внимание и нежност- все жизнено важни неща, за да расте едно бебе щастливо и здраво на всички нива.

 

През целия период на кърмене съм се хранила само с растителна храна, основно сурова, като термично обработената е била не повече от 10-15% от менюто ми и е била приготвена на пара (без фурна и без пържене). Детето е било на слинг, кърмено на поискане в това число и през нощта. Смятам тези 2 фактора за много важни по отношение на качествата и нутриентния състав на кърмата, а нощните кърмения обуславят наличието на количество кърма според нуждите на бебето в конкретния момент. Не съм приемала никакви алопатични лекарства и всички проблеми сме решавали разумно с хомеопатия.

 

Много материал е изписан по темата за захранване, водено от бебето...Аз не съм се ограничавала в някакви шаблони или стереотипи, просто наблюдавах реакциите и поведението на детето си и се опитвах да се настроя на неговата честота, да имам чуваемост за неговите нужди. На 1,2 години предложих първата външна храна- кълнове от люцерна с банан, резен морков и резен краставица за изследване на вкуса и почесване на венците, вместо традиционната каучуково-цикламена залъгалка. Биберон също не съм предлагала никога. Давам си сметка от колко малко има нужда едно бебе и колко токсични отпадъци произвежда бебешката индустрия- все ненужни модерни приспособления, които замърсяват природата и не действат никак възпитателно, да не говорим и как се отразяват на бюджета и суетата...

 

Докато въвеждах една по една различните храни, се стараех да си водя дневник и да следя за реакции, за да може в случай на нужда да имам адекватна информация коя храна как се приема. През целия период до 2,5 г. възраст, основната храна остана кърмата, като всичко външно, което въвеждах, беше допълнение към нея. Цел номер едно ми беше да я приуча да се храни с пюрирани кълнове и да заобича зеленуковите зелени сокове. Затова ежедневно покълвах по 3-4 вида кълнове (най-вече елда, лимец, люцерна), към които добавях някакъв моно плод, за да е близък вкуса до сладкия на кърмата- нещото, с което детето ми беше свикнало. Отделно във фермата ми за поници отглеждах млади стръкове от лимец и ечемик, от които приготвях сок, който миксирах със сок от ябълка. Конфликтни ядки  в този период не съм предлагала, освен накиснати орехи и слънчоглед (кълнове), както и мляко от бадем/ елда. Кореноплодни като червено цвекло съм предлагала на сок, в по-редки случаи с картофче на пара, гарнирано с малко кокосово масло. От семената съм ползвала основно сусам (на мляко), както и чия на пудинг (например в домашно бадемово мляко).

 

Грах, моркови, репичка, зеле, тиквички, маруля, броколи, карфиол и пр.- всичко това може да се хапва сурово и предпочитах да се консумира така, за да се запази виталността на храната, да не се видоизменя клетъчната структурирана вода във всеки зеленчук. Зеленолистните като спанак, селъри, коприва,  лапад, магданоз, тученица, кейл и пр. съм предлагала в първите месеци от захранването на смути- вариациите са безброй, а правилото- един плод и 2-3 вида микс зеленолистни, по желание с една фурма, блендирани за 10 секунди и консумирани на момента.

 

Плодовете са били според сезона и без ограничения, както и задължителното едно меко авокадо дневно. Трудносмилаеми боб, леща не съм предлагала първите години. А и това, което става на кълнове, предпочитам да го предлагам така- например от лещата стават чудесни кълнове, както и от боб мунг, киноата може лесно да се приготви на пара за 3-4 минути и да се предлага няколко пъти седмично, като основната идея е да се запази предоминантния процент сурова, ензимна храна и да се избегне хранителната левкоцитоза. Всички знаем как организма реагира, когато го храним с храна, стояла дълго на огъня- имунитетът атакува храносмилателната ни система с левкоцити, точно по начина, по който атакува и попаднал в тялото ни вирус, тъй като високата температура при готвене видоизменя хранителните вещества, подредени и дозирани идеално от природата в суровия й вид, а това безспорно изтощава имунната система.

 

Личното ми мнение е, че едно витално и разнообразно растително захранване със запазено ензимно съдържание, в което няма чужди белтъци, може да бъде един отличен старт в живота на детето не само чисто нутриентно и хранително, но и възпитателно. Не казвам, че не е предизвикателство, защото няма как да не се сблъскаме с инакомислещите доброжелатели, които бързат да ни обсипят със своите дефицитни теории и градски легенди въобще за цялата налудничавост да следваме път, различен от общоприетия. В крайна сметка обаче, най-важен е личния опит и преките му резултати, както и човек да не се впуска в безсмислени спорове и хабене на енергия в някакви опити да доказва някому нещо си.

 

Важно е да имаме увереност, да се стремим като родители да се информираме адекватно и да се научим да носим отговорност за изборите си. И да помним, че с мислите, намеренията и действията  си посаждаме семена, които дават съответната реколта. От нас зависи дали ще подходим интелигентно и със знания или ще позволим на страховете от неизвестното да вземат връх и да допуснем някой друг да определя нашата посока, да прави избори за децата ни вместо нас самите.

 

Все си мисля, че сме длъжни да правим най-доброто, на което сме способни и всячески да се стремим да подхождаме с мъдрост в предизвикателството да бъдем родители на здрави и осъзнати деца.

 

 


ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

» Свежа и вкусна лазаня от слайсирани тиквички с три вида плънка
» "Защо има война?" от Дезмънд Туту (Носител на Нобелова награда за мир- 1984 г.)
» Пълнени чушки по суровоядски
» "Raising a Vaccine Free Child" / by Wendy Lydall- в помощ на алтернативния родител
» Домашни кълнове и поници от броколи

АРХИВ


КОМЕНТАРИ


Горе